Изложба "Хоризонти на душата"

Първа самостоятелна изложба на художника Руслан Драгостинов, в която той представи живописни платна и дигитални авторски колажи, основната тема на които са пътищата разкриващи съвършеното тайнство на любовта.

Регионален исторически музей София

площад Бански №1, II етаж

20.04 - 22.05.2022 г.

Жанет Борлакова - председател на Клуб ЮНЕСКО "Леонардо да Винчи" София:

Когато видях платната и дигиталните графики на Руслан Драгостинов, подготвени за изложбата, ме обзе усещането за смел жест, опитал се да удържи синтеза между темпорално и пространствено. Съзвучие, синхрон между колорит и символика. „Хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, които слизат от планината Галаадска ...“ Стиховете от „Песен на песните“ ни въвеждат в света на твореца: едновременно бушуващ от чувства, но и интелектуално овладян и осмислен. Живописните платна са с ярки, смели цветове и едри мазки, докато колажите с приглушен, нюансиран, шептящ колорит, с филиграно изкусна орнаменталност, декоративни решения в детайла, които обаче не са плоскостно активни, а навлизат в дълбочина, разкриват слоеве, ниши в пространството и съзнанието.

„Раменете ти –бални зали, сцена за един-единствен любим. Китката – венчелистче на твоето тяло. Косите – вихър от есенни листа. Очите – по-блестящи от истанбулска църква, а устните – течен шоколад. ... Ти – огледало на вселената – пир на младостта и красотата в капка ефимерност – бездна си за моето сърце...“ В картините „До теб“, „Двама“, „Среща“, „Не отлитай, остани“

грабва страстната вихреност на търсене, даряване, откриване: мъжът и жената, любовта помежду им, предназначени да живеят заедно и обичащи се взаимно духовно, емоционално и физически. (Цар Соломон и съпругата му Суламит). Активни са и други послания. Корените в едноименната картина и дървото, захванато здраво за скалата, макар и надвиснало над урвата. Корените и паметта Дългът към другите и към себе си. Паметта и дългът за творчество към бащата, но и преди всичко, реално въплъщение на творческия импулс като част от личното самоосъществяване. Смелостта на заявяването. Дигиталните колажи: друга тоналност, преобладава утаяването, осмислянето, дори и устремът им има преди всичко духовни измерения. Сетивното е сякаш пръснато в изпипването на детайла и смисловото му натоварване. И графиките стъпват върху портретността на женственото: любимата, душата, Църквата (според някои тълкувания на „Песен на песните“). Отново паметта, нишката, която ни води през времето: не само личното: „Струни на душата“, „Хармония“, биографичното: „Съзнание“, „През времето“, но и паметта на поколенията „Българка“, на човечеството. Неслучайно препратките и цитатите са от една от библейските книги от Стария завет, самият той съхранена памет за пътя на един народ, на човечеството в универсален план. За мен изложбата е огледало за цялостност на личността на твореца Руслан Драгостинов. Човек, който макар и крачейки по тази земя с всички предизвикателства, изпитания, прозаичност на понякога сивото ежедневие не губи никога от погледа си Свишето: „Камбанен звън“, „Простори“.

Тази изложба е подарък от Руслан, неговата „песен“ за земното и небесното, за вечното, за тукашното и далечното, за познаването и познанието, за постижимото и невъзможното. Подарък за теб, за нас.